Нова терапия дава надежди в битката с множествената склероза
Лечение, което атакува постоянно срещан херпесен вирус, криещ се в нашите тела, може да облекчи упадъка, присъщ за множествената склероза провокира. Това сочат резултатите от ново изпитване. Нещо повече – лечението даже може да обърне хода на някои от признаците.
Фаза 1 на клинично изпитване, провеждано от калифорнийската компания Atara Biotherapeutics удостоверява, че латентните инфекции, провокирани от вируса на Епщайн-Бар, съставляват надеждни цели във връзка с лекуването на множествената склероза (поне при някои пациенти). Това в допълнение утвърждава любопитната връзка, която съществува сред вируса и смъртоносното заболяване, засягащо милиони души по целия свят.
В изпитването взимат присъединяване 24 доброволци. 20 от тях демонстрират признаци на усъвършенстване (или най-малкото здравето им престава да се влошава). Не са видяни странични резултати.
Колкото и да са обещаващи тези резултати, би трябвало да имаме поради, че проучването към момента не е минало през процедура за анонимно рецензиране. Освен това пътят от малко клинично тестване до цялостно здравно утвърждение е много неравномерен. За да открием скритите опасности от сходно лекуване, ще би трябвало да проведем голям брой по-големи изпитвания с доста по-разнообразни групи от хора. А това ще отнеме години.
Имаме учредения обаче да считаме, че атакуването на латентния вирус може да се окаже ключ в борбата с множествената склероза. По-специално – да спре прогресивния крах на миелин – „ изолатора “, предпазващ нервните кафези.
Около 95 % от хората се заразяват с вируса на Епщайн-Бар в някакъв интервал от живота си. Той е прочут още и като Human herpesvirus 4, HHV-4 и провокира болести, като инфекциозна мононуклеоза или жлезиста тресчица.
Обикновено признаците не са остри, само че вирусът остава в тялото – в подготвеност да се реактивира още веднъж. Последиците от повторната му поява варират от меки до смъртоносни, въпреки че множеството изобщо не виждат, когато той още веднъж се задейства.
Изследвания обаче откриват много подозрителна връзка сред вируса на Епщайн-Бар и автоимунни болести, рак и синдром на хроничната отмалялост.
Още през 80-те години на предишния век медицинските откриватели виждат, че извънредно висок брой кръвни проби на пациенти с множествена склероза се отличават и с високи равнища на антитела против вируса на Епщайн-Бар. Каква е връзката сред двете? Все още не знаем сигурно. Скорошно дълготрайно проучване, оповестено от експерти от Харвард, обаче открива, че инфекциите с вируса на Епщайн-Бар „ усилват доста риска от по-сетнешната поява на множествена склероза “.
Друго скорошно проучване, извършено от откриватели от Станфордския университет, демонстрира, че близо четвърт от пациентите с множествена склероза имат антитела, които се свързват както с Епщайн-Бар протеин, наименуван EBNA 1, по този начин и с протеин, създаден от нашата лична нервна система, наименуван GlialCAM.
„ Част от Епщайн-Бар протеина имитира вашия личен протеин. В този съответен случай става дума за GlialCAM, който откриваме в изолационната обвивка на нервите “, споделя имунобиологът Уилям Робинсън от Станфордския университет. – Това значи, че когато имунната система нападна Епщайн-Бар, с цел да прочисти тялото от вируса, тя взима под прицел и GlialCAM и в миелина. “
Загубата на миелин евентуално е една от главните аргументи за разнообразните признаци, които асоциираме с множествената склероза. Те варират от компликации в ходенето до когнитивна дисфункция, вкочаненост и изтръпване, а в някои случаи – болки, проблеми със зрението и даже клинична меланхолия.
Източник: Science Alert
